Пермакултура: Модел за бъдещето?

Пермакултура: Модел за бъдещето?

Пермакултурата, концепция, получена от английските думи „постоянно“ и „селско стопанство“, е постоянно развиващ се начин, по който можем да използваме устойчивите си природни ресурси. Той съчетава най -добрите учения на традиционното земеделие със съвременните екологични принципи и технологии за производство на продуктивни и устойчиви жизнени системи. Но има ли потенциал да стане модел за нашето бъдеще? Тази статия разглежда историята, принципите и потенциалните въздействия на пермакултурата.

История на пермакултурата

Пермакултурата е въведена през 70 -те години на миналия век от Бил Молисън и Дейвид Холмгрен, двама австралийски еколози и екологични активисти, като отговор на нарастващите екологични и социални проблеми на своето време. Те твърдят, че индустриалните селскостопански системи са неустойчиви и че вместо това трябва да се съсредоточим върху създаването на устойчиви, разнообразни и устойчиви системи, които живеят и работят в хармония с природата.

Основни принципи на пермакултурата

Пермакултурата се основава на три основни принципа: грижа за земята, грижа за хората и споделяне справедливо. Това са основите, на които се основава всяко решение в рамките на пермакултурна система и се повтаря постоянно и се прилага.

Грижа за земята

Това означава, че ние уважаваме и ценим Земята и всички негови екосистеми и че ние привеждаме начина си на живот и практики, за да поддържаме и увеличават здравето и разнообразието на тези системи.

Грижа за хората

Това включва благосъстоянието на всички членове на нашата общност, от най-малкия микроб в почвата до най-големия бозайник. Пермакултурата предполага, че трябва да направим всичко възможно, за да популяризираме и гарантираме благосъстоянието на всеки член.

Справедливо споделяне

Това означава, че трябва да се отнасяме един към друг справедливо и щедро, като споделяме нашите ресурси, знания и умения и гарантираме, че всеки има достъп до предимствата на нашата система.

Методи и техники за пермакултура

Пермакултурата използва различни методи и техники, за да приложи тези принципи на практика. Това включва поддържане и подобряване на качеството на почвата, използване на многогодишни растителни системи вместо годишни растения, създаване на жизнено местообитание за дивата природа, възстановяване на водните цикли и използване на възобновяема енергия.

Опазване и подобряване на почвата

Здравето на почвата е гръбнакът на системата на пермакултурата. Здравословната почва осигурява на хранителните вещества и водните растения трябва да отглеждат и домакин на сложната мрежа от микроорганизми, които помагат да се превърне органичната материя в налични хранителни вещества. Следователно пермакултурата поставя голям акцент върху подобряването и поддържането на качеството на почвата чрез компостиране, зелен тор и други.

Многогодишни растителни системи

Системите за пермакултура предпочитат многогодишните култури, тъй като обикновено изискват по -малко поддръжка, по -висок добив, по -устойчиви на вредители и заболявания и са по -способни да контролират ерозията на почвата и да задържат водата.

Създаване на местообитание за дивата природа

Пермакултурата признава, че дивата природа играе важни роли в нашите екосистеми, като контролира вредителите, насърчава опрашването и по друг начин допринася за здравето и разнообразието на системата. Следователно, той се опитва да създава и поддържа местообитания и хранителни източници за диви животни.

Възстановяване на водните цикли

Водата е жизненоважен ресурс, а възстановяването и поддържането на естествените водни цикли е централен аспект на пермакултурата. Това може да се постигне чрез изграждане на системи за събиране на дъждовна вода, създаване на съхранение на вода, засадени инсталации, които спомагат за подобряване на капацитета за задържане на почвата и други методи.

Използване на възобновяема енергия

Пермакултурата подчертава важността на използването на възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода. Това може да се постигне чрез използването на слънчева технология, вятърни турбини и хидроелектрическа енергия или чрез дизайни, които насърчават максималната енергийна ефективност.

Пермакултурата като модел за бъдещето?

Принципите и методите на пермакултурата предлагат някои решения на най -належащите проблеми на нашето време, включително ерозия на почвата, недостиг на вода, загуба на биоразнообразие и изменение на климата. Тя предлага промяна в парадигмата в отношенията ни с природата - от една, основана на експлоатация и конкуренция към една, основана на партньорство и сътрудничество.

Пермакултурата обаче не е бързо поправяне. Това изисква търпение, ангажираност и непрекъснато обучение и адаптиране. Това също изисква да се запознаем със специфичните нужди и възможности на съответните ни екосистеми и общности.

Може ли пермакултурата да осигури глобална продоволствена сигурност, да смекчи изменението на климата и да създаде устойчиви, устойчиви общности? Все още е твърде рано да се отговори на тези въпроси със сигурност. Но е ясно, че пермакултурата ни предлага ценни инструменти и идеи, които да работим в тази посока и да трансформираме отношенията си с природата. Следователно тя заслужава сериозно внимание и подкрепа като възможен път към по -устойчиво бъдеще.

Резюме

Пермакултурата е многопластова, динамична философия и метод, която ни предлага ценни инструменти и идеи за създаване и поддържане на устойчиви жизнени системи. Въпреки че има още много за учене и правене, той предлага убедителна визия и практически начин да трансформираме отношенията си с природата и един друг. Може да е в състояние да осигури модел за селското стопанство, ориентирано към бъдещето. Важно е обаче да запомните, че нито един модел не може да предостави всички отговори на сложните и взаимосвързани предизвикателства на нашето време. Всеки модел трябва постоянно да се развива и да се адаптира към специфичните нужди и условия на местата и общностите, в които се използва.