Пермакултура: Модел за бъдещето?

Пермакултура: Модел за бъдещето?
Пермакултурата, концепция, получена от английските думи „постоянно“ и „селско стопанство“, е постоянно разработен метод за това как можем да използваме нашите природни ресурси устойчиво. Той съчетава най -добрите учения на традиционното земеделие със съвременните екологични принципи и технологии за създаване на продуктивни и устойчиви житейски системи. Но тя има ли потенциал да стане модел за нашето бъдеще? Тази статия разглежда историята, принципите и възможните ефекти на пермакултурата.
История на пермакултурата
Пермакултурата е оформена през 70 -те години на миналия век от Бил Молисън и Дейвид Холмгрен, двама австралийски еколози и екологични активисти, в отговор на нарастващите екологични и социални проблеми на своето време. Те твърдят, че индустриалните селскостопански системи не са устойчиви и вместо това трябва да се концентрираме върху създаването на устойчиви, разнообразни и устойчиви системи, които живеят и работят в хармония с природата.
Основни принципи на пермакултура
Пермакултурата се основава на три основни принципа: грижа за земята, грижа за хората и просто споделяния. Това са основите, върху които всяко решение се основава на система за пермакултура и се повтаря постоянно и прилага.
Грижа за Земята
Това означава, че ние уважаваме и оценяваме Земята и всички негови екосистеми и че фокусираме начина си на живот и практиките си за поддържане и увеличаване на здравето и разнообразието на тези системи.
Грижа за хората
Това включва благосъстоянието на всички членове на нашата общност, от най -малкия микроб в земята до най -големия бозайник. Пермакултурата предполага, че трябва да направим всичко възможно, за да популяризираме и гарантираме благосъстоянието на всеки член.
справедливо споделяне
Това означава, че трябва да се справим справедливо и щедро, като споделяме нашите ресурси, знания и умения и гарантираме, че всеки достъп до предимствата на нашата система има.
Методи и техники на пермакултура
Пермакултурата използва различни методи и техники, за да приложи тези принципи на практика. Това включва поддържане и подобряване на качеството на почвата, използването на многогодишни растителни системи вместо едногодишни растения, създаване на жизнено пространство за дивата природа, възстановяването на водните цикли и използването на възобновяеми енергии.
запазване и подобряване на почвата
Здравето на почвата е гръбнакът на системата на пермакултурата. Здравословната почва осигурява хранителните вещества и вода, от които растенията се нуждаят от растеж и разполага с сложната мрежа от микроорганизми, които помагат да се превърне органичните вещества в налични хранителни вещества. Следователно пермакултурата придава голямо значение на подобряването и поддържането на качеството на почвата чрез компостиране, зелен тор и други.
Мулти -годишни растения
Пермакултурните системи предпочитат няколко години растения, тъй като обикновено изискват по -малко грижи, са по -печеливши и устойчиви на вредители и болести и са по -способни да контролират ерозията на почвата и да спестят вода.
Създаване на местообитание за диви животни
Пермакултурата признава, че дивите животни играят важни роли в нашите екосистеми, като проверяват вредители, насърчават опрашването и допринасят за здравето и разнообразието на системата по други начини. Затова тя се опитва да създаде и поддържа местообитанието и източниците на храна за дивите животни.
Възстановяване на водните цикли
Водата е жизненоважен ресурс, а възстановяването и запазването на естествените водни цикли е централен аспект на пермакултурата. Това може да се постигне чрез изграждането на системи за абсорбция на дъждовна вода, създаване на съхранение на вода, засаждане на растения, които допринасят за подобряване на мощността на почвената вода.
Използване на възобновяеми енергии
Пермакултурата подчертава важността на използването на възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода. Това може да се постигне чрез използването на слънчеви технологии, вятърни турбини и хидроенергия или чрез дизайни, които насърчават максималната енергийна ефективност.
пермакултура като модел за бъдещето?
Принципите и методите на пермакултурата предлагат някои решения за най -належащите проблеми на нашето време, включително ерозия на почвата, недостиг на вода, загуба на биоразнообразие и изменение на климата. Това предполага промяна на парадигмата в отношенията ни с природата - от една, основана на експлоатация и конкуренция към такава, която се основава на партньорство и сътрудничество.
пермакултурата не е фиксирана по -бързо. Това изисква търпение, ангажираност и непрекъснато обучение и адаптиране. Той също така изисква да се запознаем със специфичните нужди и възможности на съответните ни екосистеми и общности.
Може ли пермакултурата да осигури глобалната хранителна сигурност, да отслаби изменението на климата и да създаде устойчиви, устойчиви общности? Все още е твърде рано да се отговори на тези въпроси със сигурност. Но е ясно, че пермакултурата ни предлага ценни инструменти и идеи да работим в тази посока и да трансформираме отношенията си с природата. Затова тя заслужава сериозно внимание и подкрепа като възможен начин в по -устойчиво бъдеще.
Резюме
Пермакултурата е многослойна, динамична философия и метод, която ни предлага ценни инструменти и идеи, за да създадем и поддържаме устойчиви житейски системи. Въпреки че има още много за учене и правене, той предлага убедителна визия и практически начин да препроектираме отношенията си с природата и един друг. Може да е модел за селско стопанство, ориентирано към бъдещето. Важно е обаче да запомните, че нито един модел не може да даде всички отговори на сложните и преплетени предизвикателства на нашето време. Всеки модел трябва постоянно да се развива и да се адаптира към специфичните нужди и условия на местата и общностите, в които се използва.