ADHD еволюционна адаптация ли е?

ADHD еволюционна адаптация ли е?

Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) е често срещана и често неразбрана диагноза. Според Центъра за контрол на заболяванията 11% от децата на възраст от 4 до 17 години са били диагностицирани с ADHD. Състоянието се характеризира със симптоми като безпокойство, импулсивност и затруднено концентриране.

Психолозите отдавна спорят дали ADHD е дефицит или различен когнитивен стил. Но скорошен преглед на доказателствата предполага, че чертите на ADHD може да са помогнали на ранните хора да оцелеят и да процъфтяват.

Когнитивните ползи от ADHD

Хората са еволюирали в продължение на хиляди години, за да развият определени когнитивни умения, които ни помагат да оцелеем. Според скорошен преглед на литературата черти на ADHD като импулсивност и безпокойство може да са резултат от еволюционни адаптации, които някога са ни помогнали да процъфтяваме.

Например импулсивността може да е помогнала на ранните хора да реагират бързо на опасност или да се възползват от възможностите. Безпокойството може да ни е помогнало да изследваме околната среда и да намерим нови източници на храна.

Скорошен преглед на доказателствата от детския и юношески психиатър Ани Суанпол и колеги (2022 г.) аргументира последното. Те твърдят, че чертите на ADHD вероятно са се развили в ранна човешка среда, която е възнаграждавала изследването, търсенето на новости и движението, като: B. Номадски и мигрантски общности.

Ако са прави, това ще има огромни последици не само за образованието, но и за начина, по който говорим и мислим за ADHD и други предполагаеми „неврологични разстройства на развитието“. Вместо да гледаме на ADHD като на дефицит, който трябва да бъде коригиран, ние трябва да го разглеждаме като дар, който трябва да бъде подхранван.

Прегледът на Swanepoel et al. (2022) предполага, че чертите на ADHD вероятно са се развили в ранна човешка среда, която възнаграждава изследването, търсенето на новости и движението. Това предполага, че трябва да гледаме на ADHD не като на дефицит, който трябва да бъде коригиран, а като на когнитивен стил, който може да бъде подхранван, за да отключи своя потенциал.

Например, изследванията показват, че хората с ADHD често са по-креативни и естествено по-умели в решаването на проблеми (Konrad & Eriksen, 2018). Това вероятно се дължи на тяхната превъзходна работна памет и визуално-пространствени умения, които им позволяват да мислят извън кутията и да намират иновативни решения.

Прегледът също така откри доказателства, че хората с ADHD имат по-добра работна памет и зрително-пространствени умения от хората без това състояние. Работната памет ни позволява да запомним задача и да я изпълним по-късно, докато визуално-пространствените умения са важни за навигация и решаване на проблеми

Влиянието на ADHD върху образованието

През последните години негативните последици от ADHD са добре документирани. ADHD може да доведе до по-лоши академични резултати, отсъствия и по-висок риск от отпадане от училище.

В същото време прегледът установи, че чертите на ADHD могат да бъдат полезни в определени образователни контексти. Например, хората с ADHD често се представят по-добре в практическа и творческа учебна среда.

Тези доказателства трябва да ни накарат да помислим как можем да променим нашите образователни системи, за да насърчаваме този когнитивен стил, вместо да го възпрепятстваме. Например, преподавателите може да искат да намалят запаметяването и да увеличат използването на творчески проекти.

Като цяло резултатите предполагат, че не трябва да разглеждаме ADHD като разстройство, а по-скоро да признаем потенциалните ползи от този когнитивен стил. Преподавателите трябва да обмислят как да създадат среда за учене, която може да използва потенциала на хората с ADHD, като например: Б. включване на повече практически и творчески дейности в техните учебни програми.

По този начин можем да помогнем на хората с ADHD да достигнат пълния си потенциал и да процъфтяват в подкрепяща образователна среда.

източници: