Влиянието на селското стопанство върху климата

Влиянието на селското стопанство върху климата

Съвременните ефекти на селското стопанство върху околната среда са разнообразни и следователно. Секторът е подходящ източник за емисиите на парникови газове (THG) и неговите практики допринасят значително за глобалното затопляне. Значителна част от световното население се подхранва от селскостопанските райони и натискът върху тези системи се увеличава с нарастващото население и нарастващото желание за диета, богата на протеини.

Разумната част на селското стопанство и климата

Емисии на парникови газове

Земеделските системи, базирани на растенията, са важен източник за емисиите на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и стабилен моноксид (N2O), всички от които допринасят значително за глобалното затопляне. CO2 се освобождава предимно чрез изгарянето на изкопаеми горива за подобряване на качеството на почвата и за увеличаване на селскостопанското производство. Метан и N2O се генерират главно от обработката и използването на торове.

Деградация и ерозия на земята

Селскостопанската практика на почвата допринася за деградацията на земята и влошаването на качеството на почвата, което може да има отрицателно въздействие върху климата. Почвата се отваря по време на обработката на почвата, което води до отделяне на CO2 в атмосферата. В допълнение, обработката на почвата допринася за ерозията на почвата, която намалява съдържанието на органичен материал в почвата и засяга плода на почвата.

Дизайн

Развитието за селскостопански цели е друг важен фактор, който допринася за глобалното затопляне. Горите действат като запаси от въглерод, като абсорбират големи количества CO2 от атмосферата. Когато те са изчистени или изгорени, съхраняваният CO2 се освобождава и допринася за увеличаване на атмосферните концентрации на CO2.

Районът на животновъдството на селското стопанство и климата

Емисии на парникови газове

Отглеждането на животни е един от най -големите източници за емисии на парникови газове в селскостопанския сектор. В допълнение към CO2, метанът и смяхът са основните емисии от животновъдството. Метанът, особено силен парников газ, се създава предимно в храносмилането на преживни животни като крави или овце и се освобождава под формата на Рюлпсен в атмосферата. Lachgas се създават главно чрез използване на торове в производството на фуражи.

Консумация на площ и загуба на видове

В допълнение, отглеждането на животни също е критикувано поради високото ниво на пространство, което намалява или унищожава местообитанията за дивите животни. Това води до загуба на биологично разнообразие, което е отрицателно за климата, тъй като биоразнообразието помага да се поддържа климатната стабилна, като подкрепя екосистемните услуги като съхранение на въглерод и контрол на вредителите.

подходи и окончателни мисли

Устойчиви селскостопански практики

За да се сведат до минимум отрицателните ефекти на селското стопанство върху климата, са необходими иновативни и устойчиви решения. Някои от тези решения включват използването на техники като директна сеитба, която не нарушава почвата, използването на органични торове вместо синтетични и внедряване на агроформени системи, които комбинират производството на растения и животни с насаждения на дървета.

Намаляване на консумацията на месо

Освен това, промяната в нашия хранителен стил се разглежда като важна стъпка за намаляване на емисиите на парникови газове на селското стопанство. По -силен акцент върху храненето на базата на растенията и намаляване на консумацията на месо може значително да помогне за намаляване на натиска върху селското стопанство и по този начин да допринесе за по -устойчиво и климатично селско стопанство.

Земеделието е решаващ сектор, когато става въпрос за борба с изменението на климата. Въпреки значителната си роля в глобалното затопляне, има много начини за това как селското стопанство може да допринесе за решаването на това глобално предизвикателство. Чрез устойчиви практики и дългосрочни подходи можем да сведем до минимум негативните ефекти от селското стопанство и в същото време да гарантираме производителността и рентабилността на селскостопанския бизнес. Защото е ясно: имаме нужда от селско стопанство. Той ни храни и други живи същества, предлага жизнено пространство, оформя големи части от нашия културен пейзаж. Следователно е време да поставим критика критично пътеките, докато правим селскостопанска икономика и смело да мислим отново.