Текущото състояние на Парижкото споразумение

Текущото състояние на Парижкото споразумение

Парижкото споразумение, новаторски договор за климата, беше договорено на Глобалната конференция за изменение на климата (COP21) в Парис, Франция, в края на 2015 г. Значението на настоящото споразумение се крие в безпрецедентното му глобално консенсус относно необходимостта от ограничаване на глобалното затопляне до края на 2 градуса по Целзий, за предпочитане 1,5 градуса по Целсий, до края на века. Почти всички страни по света, 196 на брой, са подписали споразумението и повечето са го ратифицирали, което означава, че те са се ангажирали законно да ограничат глобалното затопляне. Тази статия ще разгледа и оцени текущото състояние на този важен договор.

Как работи Парижкото споразумение

Преди да обясним текущото състояние на настоящото споразумение, важно е да се разбере механиката на този глобален договор.

Цели и ангажименти на подписалите държави

Основната цел на споразумението е да се ограничи глобалното затопляне чрез намаляване на емисиите на парникови газове. За тази цел всяка подписала страна, която е ратифицирала споразумението, предложи национално определен принос (NDC). Тази публикация определя как страната планира да намали своите емисии и да се адаптира към въздействието на изменението на климата.

Механизъм за проверка

За да се гарантира, че страните изпълняват своите ангажименти, Парижкото споразумение установи механизъм за преглед, за да преразглежда напредъка на всеки пет години и да се поставят нови цели, ако е необходимо. Този процес на преглед се нарича „глобален запас“ и има за цел да гарантира редовно увеличение на амбицията.

Текущото състояние на Парижкото споразумение

Повече от пет години след подписването на Парижкото споразумение повечето страни са предприели първите стъпки за прилагане на своите национални приноси. Въпреки това, мащабът и скоростта на тези мерки все още не са достатъчни за постигане на основната цел на споразумението.

Напредък в намаляването на емисиите на парникови газове

Прилагането на Парижкото споразумение несъмнено доведе до напредък в намаляването на емисиите на парникови газове. Според доклада на Програмата за емисии на ООН за емисиите на ООН, глобалните емисии на CO2 остават почти стабилни от 2016 г.

Въпреки този напредък, докладът предупреждава, че настоящите действия на страните за намаляване на емисиите не са достатъчни, за да постигнат целта от 2 градуса, камо ли за 1,5 градуса.

Прилагане на национални вноски

Повечето страни представиха първите си национални вноски и представиха планове за намаляване на своите емисии на парникови газове. Мнозина са започнали да изпълняват своите планове, напр. Б. чрез изграждане на повече възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност и прилагане на мерки за залесяване.

Съществува обаче пропаст между амбициозните цели, определени в Парижкото споразумение и действителните действия на страните. Напредъкът в прилагането на националните приноси остава недостатъчен.

Предизвикателства и спънки

Въпреки усилията на международната общност за постигане на целите на Парижкото споразумение, има редица предизвикателства.

Липса на амбиция

Според експерти, националният принос на държавите не е достатъчен за постигане на целта от 2 градуса. Енергийните, индустриалните и транспортните политики на много страни все още не са достатъчно насочени към защитата на климата.

финансиране

Финансирането на защитата на климата и адаптирането към изменението на климата е друго основно предизвикателство. Парижкото споразумение предвижда, че индустриализираните страни ще предоставят на развиващите се страни 100 милиарда долара финансова помощ годишно от 2020 г. Въпреки това дали тази цел ще бъде постигната, е противоречива.

Заключение

Парижкото споразумение направи важна стъпка към глобалната защита на климата. Той успя да накара почти всички страни по света да се споразумеят за обща цел и да поеме ангажименти за намаляване на техните емисии. Напредъкът до момента обаче е недостатъчен. Страните трябва да ускорят усилията си и да увеличат амбициите си за постигане на договорените цели. В този смисъл Парижкото споразумение остава продължаваща задача и предизвикателство за международната общност.