Настоящото състояние на Парижкото споразумение

Настоящото състояние на Парижкото споразумение

Парижкото споразумение, новаторски договор за защита на климата, беше договорено на Глобалната конференция за климата (COP21) в Париж, Франция в края на 2015 г. Значението на това споразумение се крие в безпрецедентното си глобално консенсус относно необходимостта да се ограничи глобалното затопляне до края на века до доста под 2 градуса по Целсий, за предпочитане до 1,5 градуса Келсий. Почти всички държави в света, 196 на брой, са подписали споразумението и повечето са го ратифицирали, което означава, че са законно задължени да ограничат глобалното затопляне. Тази статия ще разгледа и оцени текущото състояние на този важен договор.

Функционалността на Парижкото споразумение

Преди да обясним текущото състояние на настоящото споразумение, важно е да се разбере механиката на този глобален договор.

Цели и задължения на подписалите състояния

Основната цел на споразумението е да се ограничи глобалното затопляне чрез намаляване на емисиите на парникови газове. За тази цел всяка подписала страна, която ратифицира споразумението, предложи национално определен принос (NDC). Тази статия определя как държавата планира да намали своите емисии и да се адаптира към ефектите на изменението на климата.

Проверка на механизма

За да се гарантира, че федералните държави изпълняват задълженията си, Парижкото споразумение предвижда механизъм за преглед, в който напредъкът се проверява на всеки пет години и, ако е необходимо, поставя нови цели. Тази процедура за преглед се нарича "глобален инвентар" и има за цел да гарантира редовно увеличаване на амбициите.

Текущото състояние на Парижкото споразумение

Повече от пет години след подписването на Парижкото споразумение повечето страни са предприели първите стъпки за прилагане на своите национални приноси. Обхватът и скоростта на тези мерки все още не са достатъчни за постигане на основната цел на споразумението.

Напредък в намаляването на емисиите на парникови газове

Прилагането на Парижкото споразумение несъмнено доведе до напредък в намаляването на емисиите на парникови газове. Според доклада на емисиите на пропастта на емисиите на екологичната програма на ООН, глобалните емисии на CO2 остават почти стабилни от 2016 г.

Въпреки този напредък обаче, докладът предупреждава, че настоящите мерки на федералните държави не са достатъчни за намаляване на емисиите, за да постигнат целта на 2 градуса, камо ли за 1,5 градуса.

Прилагане на национални вноски

Повечето държави представиха първите си национални вноски и представиха планове за намаляване на своите емисии на парникови газове. Мнозина са започнали да изпълняват плановете си, напр. Б. Чрез изграждането на по -възобновяеми енергии, подобряването на енергийната ефективност и прилагането на мерките за залесяване.

Въпреки това, има разлика между амбициозните цели, които бяха поставени в Парижкото споразумение, и действителните мерки на федералните държави. Напредъкът в прилагането на националните приноси все още е недостатъчен.

Предизвикателства и спънки

Въпреки усилията на международната общност за постигане на целите на Парижкото споразумение, има редица предизвикателства.

Липса на амбиции

Според експерти националните приноси на федералните щати не са достатъчни за постигане на 2-градусова цел. Енергийната, индустриалната и транспортната политика на много страни все още не е достатъчно насочена към защитата на климата.

финансиране

Финансирането на защитата на климата и приспособяването към изменението на климата е друго голямо предизвикателство. Парижкото споразумение предвижда, че индустриализираните страни предоставят развиващи се страни от 2020 г. годишно 100 милиарда долара финансови помощни средства. Дали дали тази цел е постигната, е противоречива.

Заключение

Парижкото споразумение претърпя важна стъпка към глобалната защита на климата. Той успя да направи почти всички държави по света да се споразумеят за обща цел и да се справят със задълженията за намаляване на техните емисии. Предишният напредък обаче е недостатъчен. Страните трябва да ускорят усилията си и да увеличат амбициите си, за да постигнат договорените цели. В този смисъл Парижкото споразумение остава продължаваща задача и предизвикателство за международната общност.