Suche
Mein Konto
Отношение
Fiolet T, Srour B, Sellem L, et al. Консумация на ултрапреработена храна и риск от рак: резултати от проспективната кохорта на NutriNet-Santé.BMJ. 2018;360:k322.
Чернова
Кохортно проучване, базирано на населението
Обективна
Да се оцени бъдещата връзка между консумацията на ултра-преработени храни* и риска от рак
участник
Участниците в това проучване са френската кохорта NutriNet-Santé (2009-17), която включва 104 980 възрастни (средна възраст 42,8 години).
Оценени параметри на изследването
Диетичният прием беше оценен чрез повтарящи се 24-часови диетични записи, предназначени да уловят обичайната консумация на 3300 различни храни. Артикулите бяха категоризирани според тяхното ниво на обработка с помощта на класификацията NOVA, класификация на храните, базирана на степента и целта на промишлената обработка на храните. Случаите на рак са идентифицирани и потвърдени с помощта на самооценки, медицински досиета, данни от френската национална система за здравно осигуряване и френския национален регистър на смъртните случаи.
Целеви параметри
Връзки между приема на ултра-преработена храна и общия риск от рак на гърдата, простатата и колоректален рак, оценени чрез мултивариантни модели на пропорционална опасност на Кокс, коригирани за известни рискови фактори.
Ключови прозрения
Приемът на ултра-преработени храни се свързва с по-висок риск от рак на гърдата (n = 739 случая) и общ рак (n = 2228 случая). При увеличаване на дела на ултрапреработените храни в диетата с 10% коефициентът на риск [HR] е 1,12 (95% доверителен интервал [CI]: 1,06-1,18;Пза тенденция < 0,001) за рак като цяло и 1,11 (CI: 1,02–1,22;Пза тенденция=0,02) за рак на гърдата. Това означава, че 10% увеличение на дела на ултра-преработените храни в диетата е свързано със статистически значимо 12% увеличение на общия риск от рак и 11% увеличение на риска от рак на гърдата. Тези резултати остават статистически значими след корекция за няколко маркера за хранително качество на диетата (прием на липиди, натрий и въглехидрати и/или западен модел, получен чрез анализ на основните компоненти).
Практически последици
Американският институт за изследване на рака твърди, че около една трета от най-често срещаните ракови заболявания в света могат да бъдат предотвратени чрез промяна на начина на живот и хранителните навици в развитите страни.1В рамките на натуропатията видяхме твърдения, които предполагат, че до 95% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез диета и начин на живот.2Това изглежда преувеличено и ни кара да се чудим: какъв точно риск от развитие на рак може да се припише на диетата?
През последните години диетите в много страни се изместиха драстично към по-високи количества ултра-преработени храни, които са храни, които са претърпели множество физични и химични процеси, за да се увеличи техният вкус, срок на годност, безопасност и достъпност.3
Проучвания, проведени в Европа, Съединените щати, Канада, Нова Зеландия и Бразилия, установиха, че тези ултра преработени храни сега представляват между 25% и 50% от общия дневен енергиен прием.4-7Въпреки че може да ни е трудно да си представим това ниво на потребление, трябва да помним, че ние, практикуващите здравни специалисти, и нашите пациенти не сме представителни за средния световен потребител.
Ако всяко 10-процентно увеличение на калориите от ултра-преработени храни се свързва с 11-процентно увеличение на общия риск от рак, със сигурност имаме сериозен проблем с пивоварната.
Има редица причини, поради които ултрапреработените храни могат да увеличат риска от рак. Те са с по-високо съдържание на общи мазнини и наситени мазнини в сравнение с по-малко преработените храни. Яденето на мазнини може или не може да бъде свързано с риск от някои видове рак (рак на простатата, да; рак на гърдата, не). Ниската плътност на витамините и високото съдържание на захар и сол в тези храни също могат да играят роля. Ниското съдържание на фибри засяга чревния биом и следователно може да промени риска от рак.8Обработката може да доведе до образуването на причиняващи рак химикали като акриламид, хетероциклични амини и полициклични въглеводороди.9.10Опаковките на храните може да съдържат канцерогени, които влизат в храната по време на съхранение или приготвяне, като: B. Бисфенол A. Някои хранителни добавки, като: Някои вещества, като натриев нитрит, могат законно да се добавят към преработеното месо, но все пак могат да бъдат канцерогенни.
Действителната концепция за изучаване на ефектите от обработката на храната върху риска от заболяване е все още в начален стадий. Едва когато тази класификационна система NOVA беше създадена през последната година или две, тези въздействия биха могли потенциално да бъдат количествено определени.11
Докато тези данни изглежда само потвърждават съобщение, което се опитваме да предадем на нашите пациенти от десетилетия, мащабът на въздействието е изненадващ. Ако всяко 10-процентно увеличение на калориите от ултра-преработени храни се свързва с 11-процентно увеличение на общия риск от рак, със сигурност имаме сериозен проблем с пивоварната. Много сегменти от населението консумират над 10% от енергията си от ултрапреработени храни.
Много от нашите пациенти вярват, че храните, етикетирани като естествени, органични, без генетично модифицирани организми (ГМО) или без глутен, са здравословен избор. Нито една от тези етикетирани категории не измерва нивата на обработка и малко данни свързват тези категории със значителен обратен риск от рак. Следователно, за пациентите, които искат да намалят риска от рак, намаляването на консумацията на ултра-преработени храни сега изглежда приличен избор на храна, основан на доказателства.
*Този документ дефинира ултрапреработените храни според класификационната система NOVA и включва следното:
„масово произведени пакетирани хлябове и кифлички; сладки или солени пакетирани закуски; промишлени сладкарски изделия и десерти; газирани напитки и подсладени напитки; кюфтета, птиче месо и рибни хапки и други възстановени месни продукти, обработени с добавяне на консерванти, различни от сол (напр. нитрити); инстантни юфка и супи; замразени или стабилни готови ястия; и други хранителни продукти, направени до голяма степен или изцяло от захари, масла и мазнини и други вещества, които не се използват обикновено в кулинарни препарати, като хидрогенирани масла, модифицирани нишестета и протеинови изолати. Промишлените процеси включват по-специално хидрогениране, хидролиза, екструзия, формоване, формоване и предварителна обработка чрез пържене. към тях често се добавят аромати, оцветители, емулгатори, овлажнители, подсладители без захар и други козметични добавки продукти за имитиране на сензорните свойства на непреработени или минимално преработени храни и техните кулинарни препарати или за прикриване на нежелани характеристики на крайния продукт.