Хомеопатия: Принципи и приложения в Натуропатия

Хомеопатия: Принципи и приложения в Натуропатия

В света на натуропатията хомеопатията заема завладяваща позиция, която често се обсъжда. Характеризирайки се с максима, „Подобно може да се излекува от подобни“, обещава това вековно лечебно изкуство да активира леко силите на самолетите на тялото. Тази статия не само осветява историческите корени и теоретичните основи на хомеопатията, но също така се фокусира върху практическото му приложение и свързания с тях опит. Друг акцент е върху научната дискусия: Какво ще кажете за доказателството за вашата ефективност в съвременния изследователски пейзаж? Хомеопатията е разположена в областта на напрежението между традиционните лечебни знания и лекарството, основано на доказателства - факт, който прави тяхното внимание още по -уместно. Преминете на пътешествие на откриване чрез принципите и приложенията на хомеопатията при натуропатия и открийте значението на тази специална форма на медицина днес.

Основи на хомеопатията: Историческо развитие и теоретични концепции

Хомеопатията е основана от германския лекар Самюъл Ханеман в края на 18 век. Неговото откритие се основава на принципа на „Similia similibus curentur“ или „подобни може да се излекува от подобни неща“. Ханеман постулира, че вещество, което може да причини определени симптоми при здрав човек, също е в състояние да излекува подобни симптоми при болен човек, ако се прилага в силно разредена форма.

Производството на хомеопатични лекарства следва специфичен процес на разреждане и разклащане, известен като потенциране. Стартовият материал се разрежда на няколко стъпки и се разклаща енергично с всяка стъпка. Този метод е предназначен да предаде и засили „умствената и динамична сила“ на изходния материал. Хомеопатичните препарати обикновено се произвеждат в различни потенции, които определят нивото на разреждане, напр. D6, C30, M (1000).

Теоретичните понятия за хомеопатията, по -специално идеите за жизненост, потенциране и индивидуализирани избори за наркотици, контрастират с основите на лекарството, основано на доказателства, и фармакологичния начин на действие, както са известни в конвенционалното медицинско разбиране. Идеята за жизненост, която може да бъде повлияна от хомеопатичните лекарства, както и ефектът от изключително разредени вещества, които често вече не съдържат молекули от изходния материал, може да бъде научно противоречива и да не се обяснява според принципите на физиката или химията.

• Създаване: В края на 18 век от Самюъл Ханеман.
• Основен принцип: "Similia similibus curentur" (подобни неща могат да бъдат излекувани от подобни).
• Производство: Потенция чрез разреждане и разклащане.
• Теоретични понятия: жизненост, потенциране, индивидуални избори за наркотици.

Прилагането на хомеопатия се основава силно на индивидуалния подбор на средствата, които се случват след цялостна медицинска история на пациента. Това разглеждане на индивидуалните симптоми и характеристики на пациента при избора на средния разграничава хомеопатията от много други подходи за лечение.

Доказателство за ефективност и критично разглеждане: Анализ на настоящата изследователска ситуация

Ефективността на хомеопатията е противоречива тема в медицинската общност. Докато привържениците се позовават на индивидуални доклади за успех и теорията за „сходството“, критиците изискват научно стабилни доказателства от рандомизирани, контролирани проучвания. Настоящата изследователска ситуация показва смесена картина относно ефективността на хомеопатичните лечения.

Няколко мета-анализи и систематични прегледи се опитаха да оценят ефективността на хомеопатията. Една от най-известните мета-анализи, публикувани през 2005 г. в „The Lancet“, сравнява 110 плацебо-контролирани хомеопатични проучвания със 110 конвенционални медицински изследвания. Анализът стигна до извода, че хомеопатичните лечения не са по -ефективни от плацебо. Друг преглед от 2015 г. в базата данни на систематичните прегледи на Cochrane изследва хомеопатичните средства за лечение на астма и не намери убедителни доказателства за ефективност извън плацебо ефекта.

Тези резултати се подкрепят от по -голямата част от научната общност. Например Националният съвет за здраве и медицински изследвания (NHMRC) в Австралия публикува цялостна оценка на хомеопатията през 2015 г. въз основа на анализа на над 1800 проучвания, беше установено, че няма надеждни доказателства, които показват, че хомеопатията е ефективна извън плацебо ефектите.

Въпреки тези научни прегледи, хомеопатията остава популярна сред определена група пациенти, което отчасти се дължи на личната вяра в лечението и желанието за алтернативни лечебни методи. Критиците обаче твърдят, че използването на хомеопатията като заместител на установените медицински лечения може да доведе до забавяне при използването на необходимата медицинска помощ.

• 2005 Мета-анализ („The Lancet“): показва, че хомеопатията не е по-ефективна от плацебо.
• 2015 Cochrane Review : Няма убедителни доказателства за ефективността на хомеопатията при астма отвъд плацебо ефектите.
• NHMRC Report 2015 : Няма надеждни доказателства за ефективността на хомеопатията.

Учените и медицинските специалисти призовават за по -нататъшни висококачествени изследвания, за да могат да направят окончателни изводи за ефективността на хомеопатията. Дотогава прилагането и приемането на хомеопатията остава лично решение, което се влияе от различни фактори, включително индивидуални убеждения и опит.

Области на прилагане на хомеопатия при натуропатия: Практически примери и опит на пациент

В областта на натуропатията хомеопатията се използва за различни симптоми. Най -често срещаните области на приложение включват остри състояния като настинка, грип, треска, наранявания, но също така хронични страдания като кожни заболявания, алергии, мигрена, нарушения на съня, психологически страдания като тревожност и депресия, както и детски заболявания.

;
• Наранявания : Arnica често се използва за синини, подуване и възпаление в резултат на наранявания.
• Кожни заболявания : сяра за суха екзема или графити за мокра екзема.
• Алергии : Хистаминеум хидрохлорикум може да се използва за облекчаване на симптомите на алергия.
• Мигрена : Belladonna или Bryonia, в зависимост от специфичните симптоми и тригери на мигрена.
• Разстройства на съня : Coffea cruda при безсъние или поток на мисълта.

Опитът на пациента варира значително, някои съобщения за значително облекчаване на техните симптоми и подобрение на качеството им на живот, докато други не намират разлика. Изборът на правилното хомеопатично лекарство е от съществено значение и се прави въз основа на точна симптомализа.

Централен принцип в хомеопатията е индивидуализацията на терапията, което означава, че двама души с едно и също заболяване могат да получат различни средства, в зависимост от техните специфични симптоми и тяхната конституция. Този подход изисква подробна медицинска история чрез опитен хомеопат.

Научните изследвания за ефективността на хомеопатията все още са обект на дебати. Докато някои проучвания определят положителните ефекти извън плацебо ефекта, други нямат методологически строг или възпроизводимост. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва хомеопатичните лечения да не използват сериозни заболявания като туберкулоза, ХИВ/СПИН, малария и други подобни състояния като единствена форма на терапия.

И накрая, може да се каже, че хомеопатията, въпреки противоречивите дебати относно неговата ефективност, заема фиксирано място в Натуропатия. Историческото развитие и основните принципи на хомеопатията предлагат дълбок поглед върху сложните теории, които стоят зад тази практика. Въпреки че критичните гласове показват липсата на доказателства за научна ефективност, потребителите отчитат положителни преживявания в различни области на приложение. Остава важно да следите настоящата изследователска ситуация и да се разгледа хомеопатията като част от холистичния подход за терапия, който отчита индивидуалните нужди на пациента. В натуропатичната практика както отвореният диалог между пациента и терапевта, така и критично изследване на наличните методи на лечение са от решаващо значение за успеха на терапията. Бъдещето на хомеопатията при натуропатия ще зависи значително от степента, в която е възможно научно да се запишат техните приложения и да направят техните принципи прозрачни.

Източници и допълнителна литература

Референции

• Hahnemann, S. (1810). Organon of Healing Art. Кьотен: Самюъл Ханеман. Основен трактат за принципите на хомеопатията.
• Schmidt, J. M. (2007). Хомеопатия: доказателствата. Ефективността на хомеопатията научно доказва. Щутгарт: Haug Verlag. Подробен поглед върху научните доказателства за ефективността на хомеопатията.

изследвания

• Mathie, R. T., et al. (2017). Рандомизирани плацебо-контролирани изпитвания на индивидуализирано хомеопатично лечение: систематичен преглед и мета-анализ. Систематични прегледи, 6 (1), 213. Изчерпателен мета-анализ на проучвания за индивидуално хомеопатично лечение.
• Shang, A., et al. (2005). Клиничните ефекти на хомеопатията плацебо ефекти? Сравнително проучване на плацебо-контролирани изпитвания на хомеопатия и алопатия. The Lancet, 366 (9487), 726-732. Сравнение на хомеопатичните лечения с плацебо ефекти и алопатични лечения.

Допълнителна литература

• Ernst, E. (2002). Систематичен преглед на систематичните прегледи на хомеопатията. British Journal of Clinical Pharmacology, 54 (6), 577-582. Анализ на мета-анализи върху хомеопатията, който показва научната дискусия за ефективността.
• Hahn, R. G. (2013). Хомеопатия: Мета-анализи на обединени клинични данни. Изследване на допълваща медицина, 20 (5), 376-381. Компилация и анализ на клинични данни за хомеопатията.
• Walach, H., & Jonas, W. B. (2004). Методи на изследване в допълващата медицина. Щутгарт: Schattauer Verlag. Преглед на методите на изследване, използвани в допълващата медицина, включително хомеопатията.