Ново проучване показва: Възпроизвеждането на 14-дневни ембрионални модели от стволови клетки може да революционизира възгледа за ранното човешко развитие

Ново проучване показва: Възпроизвеждането на 14-дневни ембрионални модели от стволови клетки може да революционизира възгледа за ранното човешко развитие

Ново забележително изследване има потенциала да революционизира начина, по който изучаваме човешкото постимплантационно развитие. Към днешна дата е възможна само ограничена представа за развитието след имплантиране в матката поради етични и технически предизвикателства. Липсваха модели, които биха могли да пресъздадат пространствено организираната морфогенеза на всички дефинирани ембрионални и екстраембрионални тъкани от човешката постимплантационна концепция, като ембрионалния диск, биламинарния диск, жълтъчната торбичка и хорионната торбичка заедно със заобикалящите ги трофобласти.

Всичко това сега се променя благодарение на последните изследвания, които показаха, че наивните миши ембрионални стволови клетки могат да дадат началото на ембрионални и екстраембрионални стволови клетки. Тези клетки успяха да се оформят в морфогенетично структурирани ембрионални модели, известни като базирани на структурирани стволови клетки ембрионални модели (SEM), които биха могли да имитират постгаструларното състояние.

Тези новаторски резултати вече са пренесени върху хората и особеното е, че са използвани само генетично модифицирани наивни ембрионални стволови клетки. Тези видни човешки SEM представляват организацията на почти всички известни линии и отделения на постимплантационни етапи на човешкия ембрион, включително епибласта, хипобласта, екстраембрионалната мезодерма и трофобласта, обграждащ тези тъканни слоеве.

Това, което е вълнуващо, е, че тези напълно интегрирани човешки SEM също отразяват динамиката на растежа и развитието на постимплантационното развитие до 13-14 дни след оплождането, т.е. етап 6а по Карнеги. Това включва образуването на ембрионалния диск и биламинарния диск, луменогенезата на епибласта, поляризираното образуване на амнион, асиметричното делене в предно-задна посока, спецификацията на първичните зародишни клетки, поляризираното образуване на жълтъчната торбичка с висцерален и париетален епител, експанзията на екстраембрионалната мезодерма, която определя образуването на a хорионна кухина и свързващо стъбло и накрая трофобласт със синциций и образуване на лакуна.

Благодарение на тази SEM платформа, сега ще бъде възможно експериментално да се изследват недостъпни преди секции от ранното човешко развитие след имплантиране. Това разкрива напълно нови възможности в областта на натуропатията и ни дава представа за процеси, които преди са били неясни.

Изследването, за което се отнася тази статия, е публикувано в реномираното списание „Nature”. За допълнителна информация и задълбочена информация препоръчваме оригиналния източник:

(връзката е премахната)